Фотопленер „Wildlife - Керкини”
Фотопленер „Wildlife - Керкини”
Спиращи дъха снимки на диви птици от езерото Керкини в Гърция, които обаче не бягат от хората с фотоапарати, а дори им позират. Разходка с лодка по спокойните и тихи води на езерото. Вълнуваща природа и още по-вълнуващи фото изживявания. Всичко това ви очаква по време на фотопленера „Wildlife - Керкини”, който се организира съвместно от Photosynthesis и Great Photo Art. Фотопленерът също така е част от проекта на Photosynthesis„СНИМАЙ! Не убивай!”
Детайли
Дати: 8-10 юни 2012 г.
Цена за участие в пленера: 230 лв.
Цената включва:
- 2 нощувки със закуска в хотел Oikoperiigitis
- 1 обяд - пикник
- Транспорт с автобус София-Керкини-София
- Обиколка на езерото и транспорт на място
- Разходка в езерото с лодка
Цената не включва медицинска застраховка. Настаняването е в двойни и тройни стаи
Записване:
За да се запишете за участие в пленера, изпратете e-mail на адрес photo@greatphotoart.bg до 20 май включително. В полето subject напишете „Plener Kerkini”.
Заявката за участие трябва да съдържа следната информация: трите имена и телефон за обратна връзка.
Всеки изпратил заявка за участие ще получи потвърждение за записване на посочения от него e-mail.
Плащане:
След като получите от нас потвърждение, че сте записан за участие, следва да заплатите капаро в размер на 50 лв. , в срок до 3 дни в някой от магазините на Photosynthesis .
Допълнителни въпроси може да отправяте на горепосочения e-mail. Пълната програма на фотопленера ще бъде обявена скоро в социалните мрежи, както и на сайтовете на Photosynthesis и Great Photo Art.
За Керкини
Езерото Керкини се намира на 40 км северозападно от Серес. Представлява едно от най-големите по площ водни езера на Гърция, на места покрито от водни лилии и приютява редки видове птици и риби. Включено е в списъка на влажните зони с международно значение към Рамсарската конвенция. Езерото е включено в две защитени зони от мрежата Натура 2000 (по Директивата за дивите птици и Директивата за хабитатите).
В езерото и околностите му са описани повече от 300 вида птици. По време на миграция за един ден може да се наблюдават повече от 100 вида птици. До 1000 къдроглави пеликана (световно застрашен вид) зимуват там и около 100 двойки се размножават на изкуствените острови в езерото.
Магията на контраста
Статиите на главния преподавател в Great Photo Art Петър Чолаков за рубриката на bTV "Фотографът и..." можете да четете и тук!
Магията на контраста
Снимки: Петър Чолаков
Коя снимка е по-фотографска – високо контрастната или по-ниско контрастната? Какво всъщност означава контрастна снимка? Нима е лошо цветовете да са по-ярки? И най-вече какво означава в една снимка да има добра разработка и защо това е от толкова голямо значение?
Вероятно тези въпроси сте си ги задавали хиляди пъти без да получите релевантен отговор. В настоящата статия ще се опитам да отговоря на тях, както и да направя относително разграничаване между добър и лош контраст в снимката. Казвам "относително“, защото фотографията е изкуство и няма добра и лоша снимка, има снимка, създадена по правилата и такава, която бяга от тях.
Какво е контраст?
Най-общо казано има два вида контраст. Контраст между цветовете - например бяло и черно, и контраст между нюансите на един и същ цвят. Когато говорим за контраст във фотографския смисъл на думата, имаме предвид разликата в тоновете на цветовете. Иначе казано, ако обектът на вашата снимка е видимо по-светъл или по-тъмен от фона зад него, това означава, че е постигнат добър контраст.
Затова, когато искате да постигнете добър контраст, е хубаво да поставите светъл обект на тъмен фон или обратно. Ако например решите да снимате човек на фона на снега, то тогава вашият модел е по-добре да бъде облечен в по-тъмни дрехи.
Ако обаче решите да снимате същия този човек, облечен в тъмни дрехи, в гората - хубаво е да приклекнете така, че той да е на фона на синьото небе. Тогава ще получите висок контраст в снимката. Ако тъмният ви обект е на фона на тъмната гора, контрастът ще бъде по-нисък.
Също така е много важно, когато снимате навън, да използвате сенници за обективите, а ако не разполагате с такива да поставяте ръка над обектива си, когато е необходимо. Така ще попречите на слънчевите лъчи да попаднат директно в него и да "повредят“ контраста. Когато слънчевите лъчи попадат директно в обектива, те намаляват естествения контраст. Снимката става с т.нар. "сив воал“.
До тук обаче ставаше въпрос по-скоро за портрет. Когато говорим за пейзажи, за да постигнем добър контраст е хубаво да изберем тъмен преден план. Защо? Вероятно сте чували за т.нар. "въздушна перспектива“.Най-просто казано
при въздушната перспектива обектите разположени в безкрайността,
тоест максимално отдалечените са винаги по-светли от тези, който са по-близо до нас. Така че, когато имаме много тъмен преден план, той винаги ще се открои от фона и снимката ни ще бъде високо контрастна. Колкото повече планове с различен контраст имаме в пейзажния кадър, толкова по-фотографско е нашето изпълнение. Плановете също така придават обем на кадъра.
Да обобщим: Контраст във фотографския смисъл на думата е разликата в тоналностите на един и същ цвят. Той се постига от плановете в снимката. Ако те липсват, на фотоса не може да бъде придаден висок контраст на Photoshop или на друга редактираща програма.
Какво всъщност прави Photoshop? При тази програма, когато засилваме контраста - ние всъщност сливаме нюансите на цветове в един и затова те изглеждат по-ярки. В този случай обаче се казва, че "осакатяваме“ снимката, тъй като се губи разработката в нея.
Да има добра разработка на цветовете в един фотос означава да бъдат показани възможно най-много нюанси на отделните цветове в него. Затова, ако при изкуствено създадения контраст имаме два нюанса на един цвят, при естествения контраст имаме поне 20 нюанса на същия този цвят.
Снимката става по-богата. В първия случай цветовете са ярки и фотосът е по-ефектен на пръв поглед, но при продължително гледане ще започне да ни дразни очите.
Тъй като е Баба Марта и вероятно ще поискате да снимате мартенички - нашият съвет е да ги разположите на контрастен фон! В духа на празника ви пожелаваме - бъдете бели и червени, румени, засмени!
Водата като средство за красиви снимки
Статиите на главния преподавател в Great Photo Art Петър Чолаков за рубриката на bTV "Фотографът и..." можете да четете и тук!
Водата като средство за красиви снимки
Снимки: Петър Чолаков
Водата би могла да даде живот на много красиви снимки. Особено, когато се използва не като самоцелен обект в кадъра, а като средство за постигане на спиращи дъха ефекти. Вероятно в повечето случаи, когато видите снимка на езеро с кристално чист огледален образ в него, смятате, че този ефект е постигнат на Photoshop. И вероятно в повечето случаи сте прави.
Има обаче начини, по които същият ефект би могъл да бъде постигнат без намесата на редактиращи програми, а само с чисто фотографски похвати. В тази статия ще споделя някои от тях.
Първо трябва да направим разлика между снимането на течаща вода и на вода в покой. Похватите за снимане в тези две състояния на водата са различни.
Когато водата тече
Течаща вода бихме могли да снимаме както на бавна скорост - под 5 секунди, така и на много бърза скорост от над 1/1000. Няма универсално правило, всичко зависи от това какво искаме да постигнем. При първия случай, когато намалим скоростта - ще получим "размазване“ на течащата вода и тя в кадъра ни ще изглежка като от картина. За този похват споменах и в предишната статия. Той би могъл да се използва при заснемането на реки или водопади.
Ако обаче качим скоростта – над 1/1000 тогава ефектът, който ще получим е "замръзнала“ в движението си вода, в която ясно личат капчици.
И една композиционна хитрост. Когато започне да се топи снегът и се образуват огромни локви по улиците, най-вероятно повечето от вас ще поискат да ги снимат. За да изглежда водата по-величествена - просто я снимайте с широк обектив като сте приклекнали ниско до земята. Ако има контрово осветление, не забравяйте компенсацията на експозицията, която в случая трябва да е на минус Ev.
Вода в покой
Когато водата се намира в покой, обикновено при езеро или язовир, бихме могли да постигнем два много интересни ефекта.
Първият е, както споменах по-горе, да използваме водата като средство. А именно да заснемем идеално отразено във водата изображение.
За целта трябва да се стремим езерото или язовирът да се намират в сянка, а обектът, който се отразява да бъде осветен. Тъй като говорим за пейзажни снимки, не трябва да забравяме да затваряме повече диафрагмата.
Огледални образи биха могли да се снимат и на морето. Това обаче може да се случи при наличие на мъгла или след залез слънце, когато морето е утихнало.
Понякога цветът на гората или небето се отразяват с цялата си прелест в езерото или язовира, до който се намираме. За да уловим на кадъра си тези красиви пролетни или есенни цветове, трябва да заемем правилната композиционна позиция.
Ако целим отражението във водата да съвпада с цвета от гората, трябва да се отдалечим от езерото и да приклекнем. Ъгълът ни на снимане трябва да е по-голям от 90 градуса.
Ако искаме да уловим наситения син цвят на небето, който се отразява в езерото или язовира, трябва да се приближим до водоема и да снимаме в позиция отгоре.
И накрая, но не на последно място – най-ефектният похват. Как да заснемем слънчев ореол около обекта на нашата фотография?
Обикновено такива снимки се получават привечер и рано сутрин на езеро или язовир. Важно условие е лъчите на слънцето да попадат под ъгъл по-голям от 90 градуса спрямо обектива ни.
В този случай, дори когато снимаме на ISO 100, скоростта ни се увеличава много. Затова бихме могли да затворим максимално диафрагмата. Получава се дифракция на светлината.
Отблясъците на лъчите във водата изглеждат в кадъра като звездички. Ако в този момент духа лек вятър и движи вълни по езерото, звездичките ще се умножат.
Зимното море
Статиите на главния преподавател в Great Photo Art Петър Чолаков за рубриката на bTV "Фотографът и..." можете да четете и тук!
Зимното море - истинско изпитание за фотографите
Снимка: Петър Чолаков
Морето е любим обект на много фотографи пейзажисти. Особено през зимата, ледените му води създават прекрасни гледки, които си заслужава да бъдат заснети. Разбира се, както при всички видове пейзажни фотографии, за които говорихме досега, и при заснемането на морето се изисква много търпение и дебнене на подходящия момент. А през зимата това си е истинско изпитание за фотографите.
Обикновено най-подходящото време за заснемане на красиви морски пейзажи е сутрин преди изгрев слънце, или вечер след залез слънце.
Ето и няколко хитрини при заснемането на морски пейзажи. Първо трябва да изберем къде да фокусираме вниманието си и какво искаме да постигнем – дали желаем да заснемем вълните, водата или пък небосвода над морето, или облаците.
Вълни като от картина
Ако изберем за обект на нашата фотография вълните, тогава е хубаво да сложим фотоапарата си на статив, да преминем на режим Tv (приоритет на скорост) и да понижим скоростта до 10 секунди или по-малко. Колкото е по-ниска е скоростта, толкова повече ще "размажем“ вълните и те ще изглеждат на снимката ни като нарисувани.
Когато снимаме вълни или течаща вода на бърза скорост - по-висока от 10 секунди, тогава снимката не е толкова ефектна. 
Хубаво е също така да компенсираме експозицията с минус Ev, за да получим по-голяма разработка във вълните, тъй като те са бели. В противен случай кадърът ще бъде преекспониран в областта на вълните.
Светлинните отблясъци
Когато нашата цел е да заснемем слънчевите отблясъци по вълните - тогава трябва да се стремим да използваме естественото контрово осветление, особено сутрин, но и да застанем в такава позиция, че слънчевите лъчи да падат косо спрямо нашия обектив, а не под прав ъгъл срещу него. Ефектът е поразителен.
Правилото важи и когато снимаме лед. Решихме този път да се постараем да даваме за пример и вашите снимки. Ако искаме да акцентираме на леда и на слънчевите отблясъци от него, а лъчите падат директно в обектива ни - ледът става черен.
Когато обаче лъчите падат странично спрямо обектива - ефектът е съвсем различен – ледът е светъл, бял или прозрачен, какъвто трябва да бъде.
Красотата на облаците
Ако изберем, че нашият обект ще бъдат облаците, тогава трябва да постигнем максимална разработка в тях. За целта обаче трябва да снимаме небето по залез слънце. Тогава небосводът свети, а морето под него е затъмнено. Получава се истински ефектен кадър.
Ако снимаме облаците преди изгрев, от изток, тогава ефектът е по-силен контраст, който се получава като следствие от яркото контрово осветление на слънцето. Силната контрастност на кадрите не винаги е предимство. Вероятно ще се запитате защо. Защото в прекалено контрастните снимки реално имаме, да речем, пет тона на цветовете.
При по-ниско контрастните кадри разполагаме, например, поне с 50 нюанса на цветовете. Затова казваме, че разработката при по-ниско контрастните кадри е много по-добра. Моят съвет е винаги да се стремите да правите снимки, които максимално се доближават до реалността.
За да постигнем ефекта от снимките по-горе отново е хубаво да прибегнем до компенсация на експозицията на минус Ev.
Характерно за морето привечер или около изгрев слънце е, че вълните са по-бурни особено през зимата и се "прихлупват“. За да уловим този красив момент, трябва да заемем правилна композиционна позиция, тоест да снимаме вълните от позиция ниско долу, така че те да изглеждат величествени.
Разбира се, за да ни се получи по-ефектна снимка може отново да прибегнем да похвата с "размазването“ на вълните на ниска скорост.
Да издебнеш мъглата
Статиите на главния преподавател в Great Photo Art Петър Чолаков за рубриката на bTV "Фотографът и..." можете да четете и тук!
Този път реших да поставя още по-странно заглавие на статията – "Да издебнеш мъглата“, не за друго, а защото искам да подчертая колко е важно дебненето на подходящия момент при създаването на пейзажна фотография. При този жанр фотографът е хубаво да познава не само възможностите на техниката, с която разполага, но и природните особености. Затова специално при снимането на или в мъгла е хубаво да си задаваме следните няколко ключови въпроса:
Каква е мъглата?
За да направим красиви фотоси в мъгливо време трябва да сме наясно първо каква точно е мъглата – дъждоносна, гъста, или по-ясна и рехава, или пък снимаме през пушек. Похватите за снимане в тези ситуации са различни. Например, ако трябва да се "борим“ с гъста дъждоносна мъгла, тогава трябва да знаем, че осветеността е ниска, въздушната перспектива е увеличена, защото зрителното поле намалява.
Тогава е хубаво да изберем ярко открояващ се тъмен обект за преден план, за да придадем дълбочина на кадъра.
И нещо много важно – да не променяме стойността на експонацията (Ev = 0). Много хора смятат, че при мъгла, когато осветеността е ниска, трябва да поставим Ev на плюс. Опитът на пейзажистите обаче показва точно обратното. По-красиви снимки стават, когато експозицията е на нула.
С каква светлина разполагаме?
Когато мъглата, която искаме да запечатаме, е по-скоро рехава или е тип мараня, или някакъв вид пушек, тогава разполагаме с по-силна осветеност, въздушната перспектива намалява.
В този случай трябва да играем с композицията, със светлината и нейното място в кадъра. Тук бихме могли да снимаме на минус Ev. Хубаво е да използваме светлината в контра.
Обектът, който снимаме, трябва да се намира между обектива ни и светлината. За тази цел бихме могли да използваме дърво.
Ако го поставим между нас и светлината, тогава лъчите от нея ще се разпръснат около дървото и ще се получи красив ореол, както на следващите снимки:
Колко силен дъжд вали?
Ако снимаме в пороен дъжд, обикновено мъглата е по-рехава и има отблясъци от земята, особено ако сме в града или на магистрала. В такъв случай отново се стремим да използваме светлината от отблясъците в контра, като поставяме композиционния център в долната част на кадъра. Така създаваме настроение в снимката.
Ако намалим скоростта, когато снимаме дъжд или силна струя вода от пръскачка например, капките ще се размажат и ще се получи красив дъждовен "килим“.
Ако желаем да заснемем само капките от дъжда, тогава е хубаво да увеличим скоростта над 1/2000 и да разполагаме с достатъчно много светлина. Ако нямаме светлина, няма да можем да качим скоростта. Затова трябва да издебнем момента.
Обикновено подходящ момент за подобна снимка настъпва при летни дъждове, в края на валежа. Ако не разполагаме с достатъчно светлина - не е препоръчително да използваме светкавица, защото в кадъра капките ще изглеждат като бели точки, а фонът ще бъде много тъмен.
За читателите, които разполагат с повече техника като портативна светкавица с дистанционно управление, ще спомена само, че биха могли да използват светкавицата. Трябва обаче да я поставят странично (под ъгъл по-голям от 90 градуса) на падането на капките и да я задействат дистанционно. По този начин светкавицата ще изиграе ролята на естествена светлина.
Това обаче не би могло да стане с вградена светкавица, тъй като тя се намира в същата позиция, в която е и обективът ни. Така или иначе ефектът е най-добър, когато се издебне момента!
Планината през обектива
Статиите на главния преподавател в Great Photo Art Петър Чолаков за рубриката на bTV "Фотографът и..." можете да четете и тук!
И най-малката промяна в тях налага промяна в настройките на фотоапарата ни или смяна на обектива. При заснемането на пейзажи е важно да настроим фотоапаратите си на ниско ISO – от 100 до 200. Само по този начин ще постигнем голяма разработка както в тъмните, така и в светлите участъци на кадъра.
Колко е важен обективът в планината?
Съществува едно неписано правило, което моята практика потвърждава – в повечето случаи не е подходящо да се снима с широк обектив в планината. Най-красиви и величествени стават снимките, когато се заснемат с дълъг или нормален обектив.
Любителските модели фотоапарати също притежават дълъг, широк и нормален обектив, но те са вградени в самия фотоапарат.
Дълъг обектив при любителските фотоапарати е максималният zoom. А широк обектив е минималният zoom. Дългият обектив притежава свойството да представя обектите величествени, каквато е планината. Ако я заснемем с широк обектив тя ще изглежда малка и незначителна сред останалите обекти, които неминуемо ще попаднат в кадъра ни.
Как да използваме слънцето?
Когато снимаме в планината при ясно и слънчево време трябва да имаме предвид, че въздухът е кристално чист и е възможно контрастът между светлите и тъмните участъци в кадъра да бъде твърде голям. Повечето фотоапарати не могат да го понесат.
Затова трябва да изберем обекта, на който ще наблегнем в кадъра – тъмните или светлите участъци и да компенсираме с експозицията (Ev). Хубаво е диафрагмата (блендата) да бъде максимално затворена. При любителските модели това е до f8, докато при професионалните модели може да бъде и f64.
Ако за нас е по-важен даден осветен обект (облак, небе, връх) - хубаво е да компенсираме с (-Ev). Обикновено пейзажните фотографии стават по-добри на (-Ev). Тогава имаме по-голяма разработка на облаците, например.
При любителските фотоапарати просто трябва да се премине на сцена за заснемане на пейзажи, защото те нямат ръчни настройки, с които биха могли да се контролират скоростта, диафрагмата и компенсацията на експозицията.
Имайте предвид, че случаите описани по-горе не винаги е възможно да бъдат постигнати с любителски фотоапарат. Когато за нас е по-важно да наблегнем на тъмен обект в кадъра (пещера или скали, например) тогава компенсиране на (+Ev).
Не е препоръчително да се снимат пейзажи в слънчево време по обяд. Тогава лъчите падат отвесно и контрастите са много силни. Най-подходящо да се снима планински пейзаж в късния след обед или привечер, тъй като по това време на деня контрастите са по-меки. По-долу ще видите две снимки – първата е снимана по обяд, а втората по пладне.
В планината силно влияние оказват ултравиолетовите лъчи. Затова е хубаво да се използва UV филтър. Когато слънцето свети в обектива е хубаво да сложим сенник или да го прикрием с ръка, така че слънчевите лъчи да не попадат директно и да избегнем светлинните отблясъци, които много често се появят в такива ситуации.
Слънчевите лъчи
В планината се натъкваме на прекрасни гледки като лъчи, които падат деликатно и загадъчно през облачното небе. За да успеем да запечатаме тази красива гледка отново трябва да прибегнем към компенсацията на експозицията - като увеличим повече стойността на (-Ev).
Облачно време
Когато правим снимки в планината при облачно време се засилва въздушната перспектива, тоест отдалечените обекти в кадъра започват да губят своите очертания. Контрастът между тъмните и светлите участъци намалява.
За да получим красиви снимки е хубаво да имаме ясно изразен преден план, тоест обект, който ясно контрастира на фона на останалите обекти в кадъра. В този случай бихме могли да използваме и широкия обектив.
Фото изложба „Къде зимуват котараците?”
Фото изложба „Къде зимуват котараците?”
Знаете ли „Къде зимуват котараците?” Отговорът е в Созопол. Там се проведе и фотопленерът на поредния ни фото курс за начинаещи през декември миналата година. Всеки наш фото курс завършва с подобен фотопленер. А резултатите от созополския можете да видите изложени във фото изложбата – „Къде зимуват котараците?”, която открихме на 7 март в столичното арт социално пространство „+ това”.
Получи се една много различна и креативна изложба, чиято концепция дължим на милата ни ученичка Деси Дойкова. Отриването както винаги премина с много споделени усмивки, емоции и разбира се полезен networking. Наистина, на нашите изложби не е трудно да срещнеш страхотно позитивни, креативни и арт хора. На откриването на „Къде зимуват котараците?” успяхме да видим поне 100-тина такива, които разглеждаха с интерес и обменяха опит и свежи идеи. Чак вече тръпнем в очакване на следващата фото изложба!
Как се снима сняг?
Статиите на главния преподавател в Great Photo Art Петър Чолаков за рубриката на bTV "Фотографът и..." можете да четете и тук!
Пейзажът е любим жанр за много хора. Той обаче е един от най-трудните жанрове във фотографията, независимо, че изглежда много лесно да "щракнеш“ планина, облак или снежен човек. Снимането на пейзажи изисква отлично познаване на техниката, с която работите, защото и най-малката промяна в метеорологичните условия изисква промяна в настройките на фотоапарата.
В статията ще видите някои примери, които съм сигурен, че ще ви изненадат, а вероятно ще отговорят на въпроса ви: Защо не ми се получи снимката? Преди да покажа някои хитрости при заснемането на сняг, ще ви дам няколко
основни насоки при снимането на пейзажи
Най-важното при заснемането на пейзажи е да не забравяте, че трябва да сте на ниското ISO – не повече от 100 или 200.
Фотосите стават най-красиви, когато се заснемат на максимално затворена диафрагма (бленда). От съществено значение, когато правите пейзажна фотография, е
да изберете приоритет на експозицията.
Това означава да имате ясна представа на кой елемент в кадъра искате да наблегнете – на тъмните или на светлите участъци в него, тоест на небето или на нещата в сенките – земята, например.
Когато снимате на Auto нямате тази възможност. Фотоапаратът не ви позволява да изберете своя приоритет. Вграденият светломер се стреми да усредни стойностите на тъмните и светлите участъци в кадъра и се получава обикновено мътен, безличен пейзаж.
Затова по-добре да преминете на режим Av (приоритет на диафрагма и да затворите блендата, примерно, на f22) и изберете елементите, на които искате да акцентирате. В общия случай, ако изберете да снимате светлите обекти, небето например - трябва да експонирате на минус (-Ev). Ако снимате сенките - хубаво е да експонирате на плюс (+Ev).
Композицията е много важна за създаването на красиви пейзажи. Хубаво е да имате водещи линии.
Например, диагоналните линии правят кадъра динамичен. Хоризонталите и вертикалите създават статичен, спокоен кадър. Препоръчително е в снимката си да имате и от двата типа водещи линии.
Когато снимате пейзаж, от ключово значение е предният план - клонки, тревички, листа.
Предният план прави снимката по-обемна
Колкото повече планове имате в кадъра си, толкова по-силна снимка ще направите.
Магията на снега
За да създадете красива снежна снимка, трябва да внимавате при какви метеорологични условия творите. Има няколко ключови момента, когато бихме могли да направим страхотни фотоси на сняг.
Първият момент е, когато завали първият сняг, без да е натрупало
Тогава обикновено фонът, на който падат снежинките, е по-тъмен от тях самите и в този случай е удачно да снимаме на плюс експонация (+Еv), за да откроим снежинките от фона. Стойността на +Еv зависи от силата на светлината и от специфичните условия, в които се намираме.
Когато обаче имаме вече натрупан сняг и снежинките продължават да падат, е хубаво да снимаме със светкавица. Когато тя блесне на предния план, снежинките стават ярки и светли.
Много често, когато правите повече от две снимки през кратък интервал, на ярко блестящ сняг, е възможно електронните елементи на вградения светломер временно да се осветят. В такъв случай се налага да снимате на + Ev, за да компенсирате временна умора на светломера на фотоапарата.
Най-трудно е да снимаме сняг в слънчево време
Тогава кадърът обикновено се преекспонира в светлите участъци. В такъв случай отново трябва да прибегнем до експониране на минус (-Ev).Стойността отново зависи от силата на светлината.
Съществува обаче един частен случай, при някои марки малки любителски фотоапарати, когато вграденият светломер автоматично много силно понижава експонацията и затова в този случай трябва да експонираме на плюс (+Еv).
Когато снимаме сняг в слънчево време, трябва да внимаваме за това доколко е затворена диафрагмата. Тя не трябва да е прекалено затворена, за да успеем да запечатаме отблясъците от снега. За предпочитане е диафрагмата да не е по-затворена от f11. Това правило важи най-вече за текстури.
Когато блендата е много затворена, в конкретния случай ще се получи т.нар.дифракция на светлината и иначе красивите отблясъци ще изглеждат в кадъра като дефекти. За да бъдат отблясъците от снега по-ярки и красиви в кадъра е хубаво отново да прибегнем към експониране на минус (-Ev).
Когато снимаме сняг в кантражур,
тоест слънцето се намира пред нас, противно на очакванията трябва да експонираме на плюс (+Еv).
Това е така, защото в такива случаи фотоапаратът изкуствено експонира на минус (-Ev). Тогава снимките ни стават тъмни, снегът губи от своя характер.
Когато слънчевите лъчи не попадат директно в обектива ни, а са отклонени от клон или друг обект, е препоръчително да експонираме на минус (-Ev).
Когато снимаме сняг на тъмно, той блести, тогава също трябва да експонираме на плюс (+Еv), за да уловим блясъка на снежинките. Диафрагмата трябва да е максимално затворена.
Не забравяйте, че през цялото време трябва да внимавате за композицията на кадъра, за плановете и за водещите линии в него.
Как да си откраднем светлина?
Статиите снимки на главния преподавател в Great Photo Art Петър Чолаков за рубриката на bTV "Фотографът и..."можете да четете и тук!
Снимането при ниска осветеност и през нощта е голямо предизвикателство, но и невероятно удоволствие. Фотографът е принуден да се бори за всеки малък лъч светлина, да я "краде“, да "мами“ фотоапарата си, в името на това да направи магически снимки. В тази статия ще споделя няколко хитрини за красиви нощни снимки.
Най-важното условие, когато правим нощни снимки, е винаги да имаме статив под ръка. Това не означава непременно, че без статив не можем да направим хубави снимки. Ако имаме здрава опора, на която бихме могли да оставим фотоапарата статичен, не ни е необходим статив. Ако апаратът не е статичен, кадърът ще бъде размазан.
Тайната на хубавата снимки при ниска осветеност е в скоростта
(режим Tv или S на фотоапаратите ни в зависимост от това каква марка са. Canon използва маркировката Tv, докато Nikon и Olympus – S).
И двете маркировки означават приоритет на скорост
Тоест, ние можем ръчно да определяме скоростта на затвора, а блендата се контролира автоматично в зависимост от скоростта, която ние сме задали. Колкото по-ниска е скоростта на затвора, толкова по-красиви снимки се получават. И тук следва едно голямо НО -
можем да понижаваме скоростта в определени граници
От примерите се вижда разликата в кадрите на различна скорост. Първата снимка е правена на скорост 1/8 от секундата. Забелязваме, че светлините от фаровете на колите са такива, каквито ги виждаме с просто око.
Следващата снимка е направена на скорост 15 секунди и вече светлините на колите са като снопове лъчи.
При третата снимка скоростта на затвора пада още повече – 30 секунди. Както забелязваме тук - яркостта на светлинните снопове избледнява.
Това означава, че, ако понижим още повече скоростта - над 30 секунди (например 5 минути) - вече няма да успеем да уловим светлините на фаровете. На кадъра ще бъде изобразено само шосето независимо, че по време на експозицията са минали десетки коли.
Накратко – най-хубавите нощни снимки от този тип стават на скорост между 15 секунди и 1 минута. Важно е да знаете, че ISO не трябва да е над 200.
Как се правят парти снимки?
Снимката, която виждаме тук, е от типа "парти снимки“. Няма нищо сложно в постигането този ефект. Избираме отново приоритет на скорост, т.е. оставаме на познатия режим Tv или S и настройваме скоростта на затвора да бъде 2 секунди.
Включваме светкавицата, натискаме спусъка, снимаме и правим кръгообразни движения с фотоапарата. Стремим се обаче, когато правим тези движения, обективът ни да бъде насочен към светлинен източник – лампа или нещо друго. И вече имаме "парти снимка“.
Красиви пейзажи на тъмно
Вижте следващите две снимки. Първата изглежда сякаш не е правена на смрачаване, а през деня. В действителност кадърът е заснет на залез слънце. Той е светъл, защото снимката е правена на режим Auto и вграденият светломер е "излъгал“ фотоапарата ни. Когато снимаме по залез слънце, в кадъра има много светли и много тъмни участъци. 
Светломерът се опитва да намери средноаритметичната стойност на експозицията – Ev (Exposure Value) и затова много често не ни показва най-добрия вариант.
За да получим красив кадър като този по-долу, трябва да направимкомпенсация на експозицията на "- 1 Еv“. Това се отнася за всички, които снимат с Canon или Sony. Ако снимате с Nikon експозицията ви ще трябва да бъде поне "-2 Ev“, същото се отнася и за Olympus. Това е така, защото различните марки фотоапарати имат различни типове вградени светломери. Canon поддържа Еv -+3, Sony поддържа Еv -+2, Nikon и Olympus работят с Еv -+5.
Когато снимаме на много тъмно, за да получим ефекта от следващата снимка, трябва да експонираме на "+2 Ev“ ("+4 Ev“ за Nikon и Olympus). Разликата между този пример и предишния, където трябваше да снимаме на "минус“ е, че в предишния снимките бяха направени по залез слънце, а в настоящия пример сме снимали на тъмно.
Когато снимаме залез и решаваме, че за нас е по-важно да заснемем небето и как залязва слънцето (тоест по-светлите участъци в кадъра) поставяме експозицията на "минус", за да получим образ максимално близък до реалния.
Ако за нас е по-интересно да наблегнем на земята в кадъра, на по-тъмните участъци от него, поставяме експозицията на "плюс". Когато снимаме на много тъмно, тоест през нощта, и нямаме силни светлинни източници, а може би само слабо мъждукащи улични лампи, тогава поставяме експозицията на "плюс", за получим образ максимално близък до реалния.
Много интересен ефект, който можем да постигнем при снимане на тъмно,
е да направим така, че светлинните източници в кадъра (например лампи) да изглеждат като звездички.Това се нарича дифракция на светлината.
Ефектът се получава като затворим максимално блендата
Нужно е да преминем на приоритет на бленда. Избираме режим Av (или А), от който имаме възможност да настройваме ръчно диафрагмата.
Максимално затворена бленда при малките фотоапарати, от по-нисък клас, е до f8, докато при по-големите, от по-висок клас, може да достигне до f32 или f64 (в зависимост от светосилата на обектива, с който снимаме).
На снимката по-долу блендата е отворена.
При следващата снимка блендата е максимално затворена и лампите вече изглеждат като звездички.
Как да си "открадем" светлина?
Накрая, но не на последно място, ще споделя как да си "открадем“ светлина, за да направим оригинална снимка. При този похват ще използваме "двойна експозиция“. Тук ще ни трябва помощник, който да светва с допълнителна светкавица или със светкавица на друг фотоапарат.
Включваме режим на апарата Tv или S и определяме скорост на затвора от 6 до 8 секунди. Изчакваме помощникът ни да светне със светкавица в непосредствена близост до модела, който снимаме в този отрязък от 6 до 8 секунди. Натискаме спусъка.
Докато фотоапаратът ни експонира, моделът трябва да направи някакво движение или да се премести в друга позиция. Тогава светкавицата трябва да светне отново. Така с две светвания ние ще имаме два образа в кадъра.
Ако светкавицата светне три пъти и моделът направи три движения - ще имаме три образа. При този похват е задължително фотоапаратът ни да бъде поставен на статив, а ISO да не надвишава 200.
Как да направим красиви снимки на заря?
Статиите на главния преподавател в Great Photo Art Петър Чолаков за рубриката на bTV "Фотографът и..."можете да четете и тук!
Новогодишната нощ няма да е истинска без заря, а зарята е още едно предизвикателство пред горещите фенове на фотографията. В тази статия ще споделя с вас няколко интересни трика за постигане на спиращи дъха снимки на фойерверки в Новогошната нощ.
Дребни, но важни детайли
При заснемането на заря най-важна е гледната точка и композицията! Колкото по-нависоко се качим и снимаме фойерверките, толкова повече неща ще виждаме и по интересни снимки ще създадем. Много е важно да сме максимално отдалечени от мястото, където се възпроизвежда зарята. След като сме избрали идеалната, по възможност и нестандартна гледна точка – далеч и на високо, трябва да се огледаме откъде духа вятърът.
Това не е метафора, разбирайте израза съвсем буквално. Ако вятърът духа срещу обектива ни, трябва да изберем друга позиция. Ако вятърът духа срещу нас ще носи прах и дим и снимките ни ще бъдат неясни. Най-хубавите снимки стават, когато вятърът духа странично от нас, така той разчиства хоризонта и снимките ни стават по-ясни. И още нещо,
винаги снимайте заря със статив, като избягвате да ползвате светкавица
Когато не сме успели да се качим на високо, за да заснемем фойерверките и ни се налага да ги снимаме в позиция "отдолу-нагоре“ е хубаво да заключим експозицията.
Бутон за това действие притежава всеки фотоапарат, дори любителските модели. Той често е обозначен със звездичка или с AE-L. Позицията полубутон на спусъка също би могла да заключи експозицията. Тези от вас, които снимат с по-висок клас фотоапарати бих посъветвал да минат на режим "М“ (Manual), като по този начин могат да контролират ръчно блендата и скоростта.
На смрачаване
Когато снимаме фойерверки на смрачаване е добре да направим компенсация на експозицията на „–„ ЕV. Понякога дори бихме могли да снимаме на -5 ЕV, за да получим красива снимка, в която ясно се открояват светлините на фойерверките.
И накрая, но не на последно място: трябва много внимателно да "измерим“ къде се намира фокусът ни. Обикновено той се намира 5 или 30 метра от нас. За да постигнем точен фокус при първия гърмеж, натискаме спусъка на полубутон като насочваме фокусната точка на апарата към ярката светлина, автоматичният фокус (AF) фиксира фокуса на мястото, където е светнала зарята. След това превключваме на ръчен фокус - "М“.
Вече фокусът е заключен и можем да снимаме без той да префокусира на места, където на нас не ни е необходимо това. Фотоапаратът ни е измерил разстоянието до обекта на AF и превключвайки фокуса на "М" той остава непроменен при следващите снимания. Това правило важи в случай, че не променяме позицията си или настройките на обектива. Ако се преместим в друга позиция трябва да отново да фокусираме!
Три ефекта за красиви снимки на заря
I ефект
Оставяме експонацията на скорост от 20 секунди или по дълга, ISO не трябва да превишава 400. В този случай резултатът е снопове светлинни лъчи.
Снимките са много ефектни и красиви. На тях се изобразяват няколко "грозда“ от зарята.
Ефектът може да бъде изпълнен на режимите Tv, (S), P (полуавтоматичен режим, където ние можем да определяме блендата и скоростта), M. Когато снимаме на дълга експозиция обаче, губим от детайлността на момента, на зарята.
II ефект
За да получим по-детайлен образ, преминаваме на "къса експонация“. Настройваме фотоапарата си на скорост от 1\10 до 1 секунда. Това може да стане на познатите режими Tv (S), P, M. В този случай изобразяваме един "грозд“ от зарята, но той е значително по-детайлен. Виждаме повече елементи от самата заря.
III ефект
Много ефектни снимки бихме могли да постигнем с варио обектив – 18-55 мм. Настройваме фотоапарата на скорост от 2 до 8 секунди. В момента, в който настискаме спусъка, за да снимаме зарята, завъртаме много плавно вариообектива от 18 до 55 мм. На снимката светлинните лъчи изглеждат като гирлянд.
Понякога, за да направим красива снимка, не е необходимо да се фокусираме само в самата заря. Необходимо е да имаме повече планове, различни елементи в кадъра – хора, дръвчета и прочие.
В такъв случай е добре да фокусираме важния за нас елемент, например човек, да оставим експонацията от 2 до 6 секунди и на бленда f8. Не забравяйте, че ISO не трябва да превишава 400.
Фотографски Курс
By A Web Design
